3 причини учениците да отлагат и как да им помогнем да спрат
Леонардо да Винчи прекарва 16 години, рисувайки Мона Лиза и така и не я довършва. Авторът на “Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс веднъж пише: “Обичам крайните срокове. Харесва ми как профучават, когато отминават.”
“Отлагането е изключително често срещано”, отбелязва Пиърс Стийл, бизнес професор в Университета на Калгари, в едно свое проучване. Той наблюдава, че между 80 и 95% от студентите в университета отлагат ненужно (прокрастинират), около 75% смятат себе си за “прокрастинатори”, а почти 50% отлагат непрекъснато.
Ако сте учител в училище, вероятно имате такива ученици в класа си - ученици, които винаги чакат до последната минута, за да предадат заданията си, или пък отлагат ученето за последната вечер преди теста. Но това си има цена: изследванията показват, че колкото повече чакат учениците и студентите, толкова по-ниски оценки имат. Освен това, те имат по-високи нива на стрес, депресия, тревожност и преумора.
Много хора смятат, че учениците, които прокрастинират, го правят, защото не ги е грижа за заданието, но това обикновено не е така. Най-често причините попадат в две основни категории: страх от провал или неяснота за първите стъпки от задачата. Според Девън Прайс, професор по психология в Университета Лойола, прокрастинацията е по-вероятна, когато задачата е важна за човека и той/тя иска да се справи добре. В тези случаи хората, които отлагат, се взират в екрана с часове, парализирани от страх. В такъв момент най-доброто решение е да си вземат почивка и да направят нещо отпускащо.
Джозеф Ферари, професор по психология в Университета ДеПол открива, че студентите често отлагат заради нерешителност - те прекарват твърде много време, притеснявайки се дали правят нещата правилно, за да избегнат стресиращи преживявания. Друга основна причина, която той открива, е страх от критика. Още една причина е тръпката от работата точно преди крайния срок, която им дава прилив на адреналин.
Нерешителност, страх или търсене на силни усещания са по-вероятни обяснение за отлагане от мързел или липса на мотивация. Но какво могат да направят учителите? Ето и няколко предложения.
“Отлагането е изключително често срещано”, отбелязва Пиърс Стийл, бизнес професор в Университета на Калгари, в едно свое проучване. Той наблюдава, че между 80 и 95% от студентите в университета отлагат ненужно (прокрастинират), около 75% смятат себе си за “прокрастинатори”, а почти 50% отлагат непрекъснато.
Ако сте учител в училище, вероятно имате такива ученици в класа си - ученици, които винаги чакат до последната минута, за да предадат заданията си, или пък отлагат ученето за последната вечер преди теста. Но това си има цена: изследванията показват, че колкото повече чакат учениците и студентите, толкова по-ниски оценки имат. Освен това, те имат по-високи нива на стрес, депресия, тревожност и преумора.
Много хора смятат, че учениците, които прокрастинират, го правят, защото не ги е грижа за заданието, но това обикновено не е така. Най-често причините попадат в две основни категории: страх от провал или неяснота за първите стъпки от задачата. Според Девън Прайс, професор по психология в Университета Лойола, прокрастинацията е по-вероятна, когато задачата е важна за човека и той/тя иска да се справи добре. В тези случаи хората, които отлагат, се взират в екрана с часове, парализирани от страх. В такъв момент най-доброто решение е да си вземат почивка и да направят нещо отпускащо.
Джозеф Ферари, професор по психология в Университета ДеПол открива, че студентите често отлагат заради нерешителност - те прекарват твърде много време, притеснявайки се дали правят нещата правилно, за да избегнат стресиращи преживявания. Друга основна причина, която той открива, е страх от критика. Още една причина е тръпката от работата точно преди крайния срок, която им дава прилив на адреналин.
Нерешителност, страх или търсене на силни усещания са по-вероятни обяснение за отлагане от мързел или липса на мотивация. Но какво могат да направят учителите? Ето и няколко предложения.
- Разпределете равномерно крайните срокове. Редица проучвания показват, че равномерно разпределените срокове значително намаляват вероятността от пропускане на крайния срок и подобряват представянето. Вместо да давате голям проект с един-единствен краен срок, раздробете го на малки задачи, които са разпределени във времето. Ако обучението е проектно-базирано, искайте от учениците да представят прогреса си периодично. Това може да бъде особено полезно на ученици, които се страхуват от големи проекти, тъй като ще направи работата по-лесна и ще намали тревожността им.
- Давайте окуражителна обратна връзка. Учениците с ниско самочувствие може да не са склонни да дават най-доброто от себе си, защото се безпокоят от крикита или провал. Избягвайте да давате твърде критична и негативна обратна връзка, защото тя може да ги направи още по-предпазливи. Внимавайте да не давате обратна връзка пред съучениците им, за да не се почувстват неудобно.
- Научете ги да управляват времето си и да подобрят ученето. Много ученици нямат уменията да учат ефективно, защото не могат да планират време за учене или не знаят кога да поискат помощ. Насърчавайте ги да планират предварително колко време ще отделят за предстоящ тест и им давайте насоки как да се подготвят.
- Обръщайте внимание на количеството натоварване. Ако учениците имат крайни срокове за различни проекти по едно и също време, вероятно ще закъснеят с предаването им. Също така, ще имат по-високи нива на стрес, ако не могат да се справят с много паралелни задания. Помислете как може да координирате крайните срокове с останалите учители, за да избегнете прекаленото натоварване в края на срока.
- Давайте ясни инструкции и примери. Както вече споменахме, учениците ще отлагат, ако не знаят как да започнат. Уверете се, че са наясно с очакванията и изискванията на заданието - най-добре е да имат инструкциите написани, за да могат да ги проверяват при нужда. Може да използвате и образци от работата на предишни ученици, за да им помогнете да разберат по-добре какво се изисква от тях.
