Казваме "не" на пренебрегването на практическото знание

Ако преди години иновативното образование беше просто важна тема, днес то определено е необходимост. Обучаващите се в дигиталната ера се нуждаят все повече и повече от адекватни методи на обучение. Няма как да не признаем факта, че въпреки усилията в тази насока българската образователна система все още има дефекти.

Все още се сблъскваме с нежеланието сред учителите да приемат иновациите в съвременното образование. Така се стига до един основен проблем – деца отпадат от училище. Та нали от умението на учителя да преподаде учебния материал - интересно и достъпно - зависи мотивацията на учениците да посещават училище?

Любопитни са данните на Министерството на образованието и науката за мотивите, поради които младежите преждевременно напускат училище. Според тях учениците, които напускат образователната система, просто поради нежелание да учат, са се увеличи - от 8.8% през 2017 г. до 10.2% през 2018 г., или 1600 души.

За щастие има будни хора, които осъзнават колко необходими са иновациите в образованието. Такава е Лора Арнаудова, с която "БАНКЕРЪ" разговаря. Тя е когнитивен коуч (човек, подкрепящ отделни хора, екипи, компании с цел да развият в най-голяма степен качествата си), треньор в сферата на НЛП (Невро-лингвистичното програмиране), а от скоро и основател на "Стемико" център за интерактивно знаниe.

Госпожо Арнаудова, отговарят ли образователните системи на нуждите на обучаващите се?

Очевидно е, че за възрастните има все повече образователни възможности, но при децата, като че ли изоставаме по отношение на методология, форма и съдържание. Да не говорим за практическото знание, което от десетилетия се пренебрегва от доста образователни системи по света. Нашите усилия са да отговорим на този недостатък.

В социалните мрежи се разпространява следният пост - две рисунки на майка, която дърпа ухото на дете през 90-те и през 2020-а година. През 90-те го дърпа да се прибере от улицата, а през 2020-та - за да излезе навън. Комично нали?

През последните години настъпиха доста промени и сътресения - от една страна са смартфоните в ръцете на всяко дете, огромният информационен поток, ускорената динамика в работата и живота, ограниченото живо общуване помежду ни, от друга страна се наблюдава нуждата от повече креативност, способност за взимане на решения, гъвкавост, бързо усвояване на знания и умения, адаптивност, самоангажираност, сътрудничество.  И децата, и родителите, изпитват едни и същи нужди.
 
Все по-ясно се откроява нуждата от образователни иновации. Дигиталното образование ли е новата панацея?

С усмивка казвам: Не точно! Технологията би трябвало да улесни достъпността, избора и подреждането на информация. Безспорно образователните иновации са полезни. При първа среща с новото знание технологиите улесняват събирането на първоначалната информация. Със сигурност те са изключително необходими и за експертите, защото им позволяват бързо да подберат желаните източници и удобни формати.

Факт е, че в училище те улесняват споделянето на информация и са прекрасно помагало в провеждането на така наречения иновативен урок.

Имат ли недостатъци? 

Определено. Като например - липсата на сетивна ангажираност особено при децата ги прави пасивни наблюдатели на реалността, защото в главите им се създават частични репрезентации, които рядко включват моторните и тактилни сетивности. Невербалната комуникация, социалната динамика, емоционалната интелигентност, способността да отстояваш собствената си позиция също трудно биха могли да бъдат усвоени чрез дигиталните средства поне на този етап.

Как децата усвояват най-добре новите знания?

Когато им се покаже, че те са полезни и приложими. Когато наученото им служи, когато могат лесно да го направят, когато е свързано с нещо друго и когато им харесва.

Вие сте коуч. Подкрепяте развитието на екипи в организации от различни сектори. Фокусът ви е върху развитието на така наречените меки умения при родителите. При порасналите деца какви умения най-често се нуждаят от развитие?

Именно от работата си с възрастните черпя идеи, които превръщам в упражнения при работата си с децата. Три са основните категории, които развиваме: когнитивни процеси, комуникация и екипна работа.

Какво друго от работата си с възрастните прилагате при децата?

Работата с децата ме учи как да подхождам при обучението на възрастните. Децата се уморяват по-бързо, губят внимание и го показват, те и по-бързо се въодушевяват и когато дадена игра им хареса, се вглъбяват в нея за по-дълго време. Съзнанието им е изчистено и когато подходите към тях с въображение и по достъпен начин, с търпение, като предварително им разясните подробно правилата, те ви се отплащат, като ви демонстрират какво са научили.

Как се роди идеята за СТЕМИКО методологията?

СТЕМ е акроним, който обобщава същността на интердисциплинарния метод на обучение. Буквите се свързват с английското название на Наука, Технология, Инженерство и Математика. В разширения си вариант има едно А- art, изкуство. Ние добавихме взаимодействие и възприятие - съответно Interaction и COgnition.

Идеята дойде от децата по време на карантината. След като изчерпахме четенето на апокалиптични статии и приготвянето на шоколадови торти с ягоди, децата решиха че искат да си направят сами лава лампа. Тъй като на българския пазар не се продават интерактивни играчки, а доставката от САЩ ги оскъпяваше тройно, да не говорим, че китайските дойдоха без инструкции и в потресаващ вид, ние решихме сами да си ги направим. Хареса ни и тъй като от години организираме детски летни занимални, решението дойде само.

Защо избрахте играта за основен образователен подход?

Играта, казва холандският културолог Йохан Хьойзинха, е организиран, свободен акт на изразяване, чрез който участниците в него получават наслада. За това какво по-забавно за едно дете, а защо не и за възрастния, да поиграе със знанието?

Какви други методологии и подходи използвате?

Идеята беше да развием учебното съдържание по нов, интерактивен начин. Преподавателите са ментори, които комбинират учебното съдържание с "Мисловни карти", игри по "Таксономията на Блум", НЛП (Невро-лингвистичното програмиране), коучинг, PBL, STEAM, DIY, различни индивидуални и групови упражнения, спорт, дихателни и двигателни техники. Създадохме неформална, приветлива, красива атмосфера. За младежите между 12 и 16 г. създадохме клубове по интереси, които развиват професионални умения.

Заедно с вашия екип създадохте първите български СТЕМ и DIY, PBL образователни комплекти. Какво представляват те?

Три методологии в едно. За СТЕМ и DIY вече ви разказах. PBL (Project based learning) означава проект, насочен към постигане на образователна цел чрез планирани етапи за достигане на конкретен краен резултат. Както сигурно знаете, в компаниите проектният начин на работа е  широко разпространен. Време е да научим на това и по-младите и така да ги подготвим за бъдещето.

На практика проектите са игри за сглобяване на определен предмет, с които децата играят и експериментират, следвайки принципи от предварително избрания от тях учебен материал. Това ги прави интердисциплинарни. По този знанието се внедрява в практиката, като усвояването става лесно и приятно. Проектите са разделени по сложност, възраст и тема (технология или изкуство). Има такива за 8-16+; 10-16+ 12-16+. Подготвяме прототипи за 14+. Давам пример: комплект „Създай земетресение“. Този проект е подходящ за деца между 12-16+ години, защото съдържа над 30 части. От гледна точка на учебния материал може да се използва в часовете по география, технологии и предприемачество, както и в часовете по физика в 6, 7, 8 и 9 клас.

Знаете ли, че преди да пуснем комплектите на пазара, проведохме експерименти с фокус групи с деца и с техните родители. Често се случваше следното: родителят се вдъхновява от играта и заедно с детето започва да сглобява комплекта. Това много ни зарадва, защото разбрахме, че родителите с радост ще играят със своите деца у дома, особено в тези странни времена.